Времето минава по-бавно когато го прекарваме сами
Умът удължава времето когато сме сами.
Представете си всекидневие, в което живеете безусловно сами и няма късмет да чуете гласа на различен човек. Нямате телефонни услуги, нямате интернет - те не прекъсват всекидневието ви със звуци и сигнали за вести. Няма никой, който да ви приказва за сложните си проблеми.
За множеството хора съществуването на такова уединение звучи като тайнственост, или като ужасяваща самотност. Но за други по света, живеенето самичък - безусловно самичък, вместо в персонален апартамент в обитаем с доста съседи блок, е персонален избор.
Преди време онлайн изданието People’s Daily Online на мандарин заяви за село в Китай със единствено един гражданин. Лю Шенгя. Той е пастир в планините на селото Сонгбай и е единственият човек, живеещ в регион с радиус от километри.
Преди четири години мъжът се преместил да живее в къща на чужд. " И без това не беше заето ", споделя той пред изданието. Първоначално Лю имал съседи, само че те се изнесли през 2006 година и останал да гледа болните си майка и брат. Двамата умряли. И останал да живее самичък.
Лю споделя, че в първите месеци не можел да спи заради лай на планински кучета. Но откогато почнал да гледа овци, разкрил своята компания в животните и привикнал. Въпреки това, сега възнамерява въпреки всичко да се реалокира някъде другаде, където ще има човешка общественост и компания.
В човешката история има редица известни образци за избор да се живее в самотност, най-често заради религиозни и духовни аргументи. Библията споделя по какъв начин Исус се е скитал в пустинята 40 дни. Множество монаси както от източните, по този начин и от западните религии, са избирали изолирания живот.
Философът Фридрих Ницше, който твърди че е станал човек в уединение, е вярвал, че изолацията е нужна на индивида, с цел да бъде той в действителност свободен. Тя дава опция да ставаме характерност и да вършим съзнателни избори, вместо автоматизирано да следваме тълпата. " Избягайте в самотата си! Вие живеете прекомерно покрай дребните и жалките ", написа той в " Тъй рече Заратустра " - роман за Заратустра, който прекарал 10 години самичък в скитничество.
Една от най-известните персони, които са се оповестили в отбрана на самотата, е писателят от 19 век Хенри Дейвид Торо. Той прекарал няколко години живеейки самичък в хижа покрай езерото Уолдън в Конкорд, щата Масачузетс. Творбите му за цената на спокойния кротичък живот, в естетика с природата, са посочени за основен съставен елемент на западния философки канон. " Никога не открих компания, която да е по този начин добра, като усамотението ", написа той в " Уолдън ".
Други исторически персони са имали нефилософска причина да изберат изолацията. Но са я опознали добре. Например откривателят Ричард Бърд, живял 5 месеца самичък на Антарктида. Той споделя в детайли за възприятието за утешение, мир и умствено влошаване, които е изживял, в автобиографията си.
Рок Сандфорд пък е живял самичък във плантация на шотландския остров Гометра по стичане на събитията. Избягал бил от съседи. Сега прекарва близо 1/3 от всяка година в Гометра. Вече има телефонна линия, на острова има и още едно друго домакинство. В изявление признава, че макар че живее самичък по собствен избор, откакто види някой човек за първи път от доста време, не може да спре да му приказва.
Но има и изгоди. " Времето се усеща доста по-дълго " , споделя той. Времето се забавя. Което за него е отлично възприятие - да живее по-дълго.
Друг резултат е, че сетивата се изострят. Независимо дали четеш, пишеш, наблюдаваш пейзажа, мислиш, каквото и да правиш, то се усеща по-силно. Всичко се усеща по-силно. Ако си печален, ставаш доста по-тъжен. Ако си благополучен, си доста по-щастлив.
" Предполагам, че се доближаваш до личния разум и личността си, тъй като не правиш компримиси и не преговаряш с други хора ", споделя Ричард.
В същото време, мнозина по света през днешния ден се мъчат да прекарат единствено няколко часа на саме със себе си. Гранд Бланк - откривател в Оксфордския интернет институт към Оксфордския университет, е изследвал по какъв начин интернет влияе върху самотата. Той споделя, че доста хора откриват че изолацията може да ги направи по-добри персони.
Това че живееш самичък, не значи наложително, че се чувстваш уединен. Времето в уединение дава опция на индивида да размишлява и медитира, да се моли, да се концентрира върху хрумвания по резистентен метод. Изолацията става проблем, когато тя е насилствена. Това към този момент може да сътвори цикли на възприятие на грандиозна самотност и меланхолия, които се зареждат сами от себе си.
Източник: Мениджър Нюз
